Миналата седмица заедно с пристигналата в Пловдив дъщеря на баба Марийка (тя иначе живее в Германия) посетихме полицейският инспектор във Второ Районно полицейско управление - за да разговаряме по повод на жалбата на небезразличните граждани относно акцията на нейните тъй мили съседи-самаряни за повторното изгонване (на улицата!) на 89-годишната възрастна жена от собствения й апартамент. Младият полицай (който е съвсем нов, предишният инспектор явно е преминал на друга работа!) разговаря с нас и ни помоли да дадем писмени обяснения по казуса - за да завърши възложената му от горните началства преписка (знаем, че у нас във всички сфери на живота бюрокрацията е на висота и смисълът на всичко е казусите да се "решават" само документално - и лъжливо; няма никакво значение, че реално, на дело, практически проблемите си остават напълно нерешени, объркани, заплетени до невъзможност и в крайна сметка нерешими - дори и с риск това да коства живота на съответната жертва на бюрократичната машина, в случая жертвата е самата баба Марийка!). На мен полицаят възложи, тъй да се рече, аз да свърша неговата работа, всеизвестно е, че моя милост, така или иначе, играе ролята на... "полезен идиот", ако ползваме дефиницията на Ленин (но в случаоя тя е с един по-различен смисъл!), т.е. възложи ми да посетя и баба Марийка, и небезразличния гражданин г-н Любен Воденичаров (който поради болест е неподвижен на дивана!) и да снема аз техните обяснения, да ги запиша на дадените ми формуляри, да им дам да се подпишат - и след това да ги занеса на полицейския инспектор. Приех тази твърде неприятна ми работа, нещо повече, обещах да я изпълня в кратък срок, но стана така, че поради непредвидени обстоятелства (смъртта на близък родственик, възрастен човек и погребението му!) не можах да изпълня обещанието си (само това ми остана в тия напрегнати дни да ида да записвам показания!). Да, ама вчера телефонът ми почна от ранна утрин да звъни, аз пък се бях върнал от нощна смяна и не вдигнах, оказа се, че бил самият полицейски инспектор (аз нямах неговия номер!) и понеже вече си бях легнал да поспя, не вдигнах телефона. След това му звъннах и се разбрахме да изпълня все п ак обещанието си. Днес ще се занимавам с това, ще посетя и бабата, и небезразличния гражданин Воденичаров. А се налага да напиша и мое обяснение, ето, сядам да го пиша, по своя си обичай го и публикувам в блога си, щото аз нямам никакви тайни от своите приятели (пък и знаете, че всичко това го правя с ясно осъзната възпитателно-образователна цел, все пак, така или иначе, съм учител - и съм свикнал да си върша работата независимо от всичко, което ми се стовари на главата!) Ето документа, който написах и който ще занеса днес-утре на полицейския инспектор: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Моля, заповядайте на тази дискусия, ще се радвам да кажете какво мислите:
Представям на вашето внимание един твърде интересен казус, свързан с моите непресекващи многогодишни борби за промяна в образованието - с тъй арогантната консервативна сила на застоя, на печалното статукво, на провала в него, на неговия фалит. Ще се развам да проследите и информацията, която давам (и която никой друг няма смелостта и достойнството да ви даде!), и тълкуванията, разсъжденията, интерпретацията, която пак никой друг, за жалост, не смее да има, да изяви тъй открито и откровено, както правя аз, и то не от вчера; за отбелязване е, че го правя от много години. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ И ИЗСЛУШАЙ КОМЕНТАРА ВЪВ ВИДЕОТО)
