За размисъл на поклонниците на Радев и на "българо-руската вечна дружба"
Когато отидох за първи път в руска църква в Санкт-Петербург (там бях студент в началото на 80-те години на ХХ век, в тамошния университет учих философия!), бях поразен от това, че свещениците пееха досущ като нашите тукашни, български попове, абсолютно същото пеене и богослужение, имах чувството, че съм в България, използваха съвсем същия старовремски език!!! Аз тогава веднага не схванах, че това е старобългарски език, за мен обаче си остана голяма загадка как е възможно това, именно български и руски попове да пеят съвсем еднакво. При това си личеше, че съвременният руски език много повече се доближава до т.н. "църковно-славянски" език, отколкото съвременния български език.
Постепенно осъзнах, че единственият начин за обяснение на това е, че ние, българите, сме дали на руснаците и вярата, и буквите, и езика, а те само леко са го развили и са го допълнили с разни там международни думи, предимно френски или думи на някои съседни народи.
България първо е оказала своето мощно духовно влияние (чрез богослужебните средновековни български книги и чрез българските духовници, избягали там по време на османското нашествие в българските земи!) на Киевска Рус, а пък знаем добре, че Киев е майката на руските градове, но това съвсем не значи, че Киев е... Русия, както си мислят империалистите в Русия.
А що се отнася до т.н. "славянство" ("словенство"!), това наистина е дума, измислена от хърватския монах Винко Прибоевич, а пък после е била възприета от руските империалисти, за да твърдят, че всички, и българи, и сърби, и украинци, и словенци, и хървати, и чехи, и поляци, и какви ли не още, били все "славяни", а пък Русия била вождица и "обединителка" на славянството, т.е. чрез нея руските империалисти си представят като "благородна" и "асвабадителна" имперската си завоевателна експанзия спрямо съседните народи.
Най-голяма жертва на руския империализъм са украинците, те най-много са пострадали от него, стигнало се е дотам много украинци да забравят езика си и дори да се порусначат, да придобият руско съзнание. На второ място най-голяма жертва на руския империализъм е България, която стои на пътя на руската експанзия към топлите морета, към Проливите, към Константинопол (руската имперска мания е, че Москва е "трети Рим" и "втора Византия", а също и "втори Константинопол"!). Заради това обстоятелство ние, българите, сме загубили две трети от земите си, днешна България е три пъти по-малка - отколкото щеше да бъде ако Русия не се месеше в нашите български работи, ако не ни "асвабаждаваше", т.е. завоюваше, ако не искаше да си прави тук, по българските земи, своя "Задунайская губерния", досущ както дори и от далечна Финландия си беше направила свой протекторат, същото се беше случило и с голяма част от полските земи.
И е близо до ума, че ако не беше Османската империя да ни пази от проклетия руски империализъм, ние, българите, сега щяхме да сме се порусначили тотално, нямаше да съществува български език, а думите "България" и "българин" щяха да са забравени. (Както това е станало с българите от т.н. "Волжска България", сега наречена "Татарстан", а българите там ги наричат "татари", те са били поробени и порусначени от цар Иван Грозни!)
Приятни размисли ви желая, драги копейкаджии, радевисти, "братушки" ("братчета" на руснаците!) и комунизмофили!
