Спрете да хулите Украйна и украинците!!!
Момчил Дойчев:
Изключителният текст на Огнян Минчев е едновременно морално предупреждение, блестящ политически анализ и точна диагноза за тежкото състояние на българската публична среда. Това не е просто позиция в защита на Украйна. Това е защита и на идеята, че България трябва да остане част от цивилизационното пространство на свободата, човешкото достойнство и историческата истина.
В продължение на години в България бе систематично изграждана атмосфера на омраза срещу Украйна – чрез лъжи, манипулации, конспирации и откровена кремълска пропаганда. Най-страшното е, че тази пропаганда не остана в периферията. Тя проникна в политиката, медиите, социалните мрежи и дори в ежедневния език на хората. Стигна се дотам жертвата да бъде представяна като агресор, а агресорът – като „освободител“ и „брат“.
Огнян Минчев много точно поставя въпроса не само в морален, но и в стратегически план. България не може безкрайно да живее в илюзията, че бъдещето ѝ е свързано с една умираща престъпна империя, чиято политика в цялата си тривековна история е била и е антибългарска. Реалността е различна. Украйна, преминала през огъня на войната, се превръща в нов стратегически център в Източна Европа – военно, технологично, политически и цивилизационно. Народ, който плаща с кръвта си за свободата си, неизбежно изгражда силна държавност, самочувствие и историческа памет.
И тук идва големият въпрос: какво място ще има България в очите на бъдеща Украйна? Като приятел и съюзник? Или като територия, в която кремълската агентура години наред е насаждала омраза към украинците, включително към жени, деца и бежанци, избягали от престъпната война, разпалена от фашисткия путински режим?
Особено важно е напомнянето, че именно Украйна днес защитава не само себе си, но и сигурността на Европа, включително на България. Ако руската агресия бе успяла бързо през 2022 г., целият Черноморски регион щеше да бъде дестабилизиран по начин, който пряко застрашава българската свобода, независимост и национална сигурност. Това мнозина у нас продължават или да не разбират, или цинично да прикриват.
Текстът е ценен и защото разбива няколко устойчиви антиукраински и едновременно антибългарски мита – за „привилегированите бежанци“, за „дискриминацията на българите“ в Украйна, за „западната война срещу Русия“. Всички тези тези са част от добре организирана дезинформационна-психологическа военна операция, целяща не просто подкрепа за Кремъл, а деморализация на българското общество, подмяна на историческата памет и разрушаване на европейската същност на България.
Най-силното в текста на Огнян Минчев е предупреждението за бумеранга на омразата. Народите помнят. Държавите помнят. Историята помни. И когато днес част от българския публичен живот се превръща в трибуна на антиукраинска истерия, това не остава незабелязано нито в Киев, нито в Европа.
България има нужда не от омраза и слугинаж към чуждите руски имперски интереси, а от трезва национална стратегия. Нашият интерес е в силна Европа, в сигурен Черноморски регион и в партньорство с една свободна Украйна. Всичко останало е политика на национално саморазрушение, да не кажа на национално предателство.
Текстът на Огнян Минчев трябва да бъде четен внимателно именно като предупреждение – че пропагандата не е просто думи. Тя променя общества, руши морални ориентири и подготвя бъдещи национални катастрофи. А България вече е плащала твърде висока цена за подобни исторически заблуди.
Ognyan Minchev:
Години наред сме свидетели на това как една чужда пропаганда и нейните добре платени рупори в България мощно надуват говор на омразата срещу Украйна, срещу нейната борба за независимост и - в частност - срещу пребиваващите в България украинци. Очевидно нещата са стигнали до критична точка, за да се намеси и посланика на Киев с предупреждение за ескалацията на ксенофобските прояви срещу украинските бежанци у нас. В България се практикуват поредица от антиукраински стереотипизирани лъжи против Украйна. Първа лъжа - Украйна се ръководи от "режим", който изпълнява заповедите на "западните си господари" и воюва срещу своите "братя" от Русия. Пропускаме факта на безскрупулна наглост в тези твърдения. Украйна не е нападала Русия. Украйна не е окупирала части от Русия. Украйна не е убивала мирни граждани. Не е отнемала правата им - въпреки многобройните лъжи по този въпрос. Агресията е на Русия - от 2014-та година досега.
Втора лъжа - има опасност България да бъде въвлечена във война, поради "украинската зависимост от западните войнолюбци". Точно обратното е вярно - със своята огромна саможертва Украйна пази България и Европа от война - защото спира геополитическия реваншизъм на режима в Москва.
Трета лъжа - Украйна "дискриминира" българите на своя територия. Точно обратното е вярно - статута на национално малцинство и възможността да се изучава български език и да се практикува българска идентичност е с най-голям обхват в сравнение с предходните 200 години, когато българите и тяхната идентичност са сурово потискани от руската и съветската империя. До ден днешен, българите в окупираните от Москва украински територии са напълно безправни - за разлика от тези, които живеят на свободна украинска земя.
Четвърта лъжа - украинците идват в България с луксозните си коли и джипове, с много пари и взимат допълнително пари от българската държава, за сметка на "гладуващите българи". Има украинци, които имат луксозни автомобили, както и - сигурно - повече пари. Те са нищожно малцинство в сравнение с повечето украински бежанци, принудени да напуснат домовете си с най-необходимия ръчен багаж, и които водят много трудно съществуване - самотни майки, възрастни хора, хора с хронични заболявания - на българска земя, като мнозина сред тях са принудени да търпят и злобата на локалните и надъхани путиноиди. Ако изобщо получават нещо, те получават минимални помощи от Европейската комисия, а не от българската държава. С тези помощи те живеят в хотели по Черноморието, които правят бизнес през 9-те месеца на годината, през които са обичайно затворени. Тези бежанци работят - каквото намерят, не са с нищо привилегировани спрямо обикновените българи, освен с привилегията да бъдат мразени от малоумните жертви на великоимперската пропаганда у нас.
Съществува цял клон на пропагандната война, натоварен да произвежда "истории" за "нахални украинци", уж нарушаващи по един или друг начин обществения ред в България. Нека е ясно, че украинците са хора като всички други и сред тях има всякакви. Любопитна подробност е фактът, че сред бежанците с украински паспорт в България има немалко хора с руско самосъзнание, напуснали източните територии на Украйна - било прогонени от войната, било несъгласни със съпротивата, оказвана от Украйна на руското нашествие. От една страна тези хора са ползвани като източник на Копейкиновска пропаганда, а от друга - биват третирани като "доказателство" за несъстоятелност на украинската кауза за независимост.
Антиукраинските настроения прогониха от България десетки хиляди жертви на руската агресия в Украйна - хора с образование, с професионален опит, с чувство за гражданска отговорност, въпреки нарастващия недостиг на работна ръка в българската икономика. Ако се бяхме държали с тези хора по достоен начин, нямаше да внасяме работници от Пакистан, Бангладеш и другаде, откъдето освен работната ръка, вкарваме и ислямистки мрежи, дълбоко чужда на България култура и ниска съвместимост с българския начин на живот.
Всичко гореизброено е свидетелство за изключително ниските морални и цивилизационни стандарти на една значителна част от нашите съвременници - българи, които не просто са жертва на великодържавна пропаганда, но са носители на интелектуален и чисто човешки примитивизъм, злоба и откровена простотия. Нека на всички ни бъде ясно, че непредизвиканото зло се плаща по възможно най-високата цена. Аз не желая да чета нравоучения - ще се огранича с предупреждение за един много важен и дългосрочен негативен ефект от малоумната антиукраинска кампания в българското общество. Вече пета година Украйна се защитава успешно срещу агресията на Кремъл. В началото - след 2014-та и през първите месеци след февруари 2022 г. страната бе безпомощна или с много ограничени възможности да се противопостави на агресора. Оцеля, благодарение на смелостта и родолюбието на своите ръководители и мнозинството граждани. Когато Путин атакува в ранните часове на 24 февруари, Байдън звънна на Зеленски от Вашингтон с предупреждение да се изтегли на запад - в Лвов, откъдето американците ще го евакуират. "Нямам нужда от транспорт - отговори Зеленски - имам нужда от оръжие и боеприпаси."
Няколко години Украйна бе пряко зависима отвън за всеки патрон, за всеки ПВО снаряд, с които трябваше да отблъсква агресията. При Байдън даваха на Киев минималното оръжие, необходимо да не рухне - и строго предупреждаваха "да не се ескалира" съпротивата срещу Русия "да не би да се предизвика ядрен отговор..." Казват, че се стигнало дотам - висш съветник по сигурността от Вашингтон да протестира пред Киев, че бомбардирането на руски петролни инсталации "вдига цените на петрола..." Европа помагаше - финансово и политически, но нямаше кой знае колко оръжие, което да даде - защото бе спряла да произвежда оръжие от десетилетия насам. Толкова за "западния заговор срещу Русия чрез Украйна"! Но това е нищо в сравнение със суровия подход на следващата администрация на Доналд Тръмп към каузата на Украйна. И до днес не мога да се начудя, с какви железни нерви разполага Зеленски, за да поддържа ефективен диалог с Вашингтон след "гостоприемството" в Овалния кабинет през февруари 2025 г.
Но всичко това е до голяма степен минало. Украйна все още е твърде зависима от подкрепата на тези, чийто мир брани със собствените си гърди, но е все по-независим и самостоен фактор в геополитическото конфигуриране на съвременна Европа и на съвременния свят. Днес Украйна разполага с елитно собствено въоръжение - дронове, ракети, ефективна армия и огромно безценно know how във воденето на съвременна война. Украинските оръжейни технологии са високо ценени от държавите в Залива, които се борят срещу атаките на Иран. ВПК в Америка и в Европа храни нарастващ интерес към сътрудничество с украинската индустрия във военните технологии. Както и да завърши войната с Русия, Украйна през следващите десетилетия ще бъде ключов военен, стратегически и политически фактор в променящия се баланс на силите в Европа и - от особено значение - в източната част на Европа.
Искам да попитам диригентите на антиукраинската омраза в България (злобата на обикновените дегенерати не е необходимо да коментирам - те са малоумни жертви на лидерите на пропагандно въздействие). Какво бъдеще подготвяте за България в един регион - източна Европа, Черноморско пространство, Балкани - в който Украйна ще бъде основен, ключов фактор за сигурност, развитие и за взимане на основни политически решения? Вие си обичайте когото искате - аз не съм против Русия, а против човеконенавистния режим, който я управлява. След време Русия ще бъде различна. Но вие мислите ли за това, че много по-близо до нас отколкото Русия ние ще имаме за съсед една Украйна, която ще се развива изпреварващо и много успешно! Една страна с огромна - по европейски мащаби територия, с новоизградено и циментирано от пролятата кръв национално единство и идентичност, която ще бъде мощен стратегически фактор с непрекъснато нарастващо влияние! Какво отношение към България култивирате сред този голям, исторически много близък до нас народ, който плаща огромна цена за своята свобода днес, пред очите ни? Защо градите злоба и омраза към него - не си ли давате сметка, че ненавистта е най-силната енергия на един неотменим бумерангов ефект? Само че бумерангът няма да удари само вас, а и цяла България, на която вие днес създавате образ на нищожна, дребнава, озлобена национална общност, безпричинно хулеща един народ, въвлечен в трагична саможертва? И вие ли сте малоумни като тези, които манипулирате?
Щях да допусна, че се готвите да избягате със спечелените от пропаганда на омразата пари някъде в чужбина... Не в Русия - няма нито един от вас да е избягал там. Ще хукнете по островите на този западен свят, който сега срещу пари ругаете. Само че сте прекалено дребни и нищожни, за да се приютите някъде, та дори и с парите си... Спрете да сеете омраза срещу жълтите копейки на една умираща империя! Русия ще оцелее и след империята - тя е голяма, богата и ще може (дай Боже) да живее и без непременно да пречи и да малтретира другите. България обаче е уязвима - в себе си и около себе си тя носи тежки предизвикателства, има мощни съседи, има крехка демография и не особено кадърен политически елит. Какво ще стане с България, след като я тикате в ямата на великодържавното поражение, отблъсквате от нея приятелите й и сеете безпричинна омраза?
Спрете да хулите Украйна и украинците - във и извън България. Те без съмнение са много по-достойни човешки същества от вас, безмозъчните и продажниците...
