Днешна Русия не знае, че е окървавена до уши, агресивна, завоевателска, експанзионистичка, тиранична и робовладелска империя!
Русия не го знае, но немалко руснаци го знаят и го признават! Русия и руснаците не са едно, щото има най-различни руснаци (както има и най-различни българи, примерно има у нас немалко поресначени българи, копейкаджии!); не обичам тоталните обобщения - щото са несправедливи, пропити са от гъста несправедливост.
Дотук коментарът е мой, на А.Г., а следващото го одобрявам, с горепредставената забележка.
ЧУМАТА НЕ РАЗБИРА, ЧЕ Е ЧУМА, РУСИЯ НЕ РАЗБИРА, ЧЕ Е РУСИЯ!
Чумата не се смята за убиец. Тя просто се разпространява, поглъща живите и оставя трупове след себе си. И ако можеше да говори, със сигурност щеше да обясни, че не убива никого, а само разширява жизненото си пространство.

Русия също не разбира, че е Русия.
Тя се поглежда в огледалото и вижда велика държава, спасителка на човечеството, пазителка на духовността. А фактът, че зад нея лежат руините на украинските градове, че деца се вадят изпод руините, са цената на голямата геополитика. Историческа необходимост, разбирате?!
Нещо повече, средностатистическият руски гражданин искрено се обижда, когато му се напомня за тази цена. Все пак е добър човек, обича деца, съветски филми, песни за жерави и майски барбекюта. А че армията му убива чужди деца - значи лично той не е пипал никого!
Това е особената мерзост на тази болест: тя е съпроводена с непоклатима увереност в собственото морално здраве.
Русия не просто разрушава - тя "освобождава". Тя не пленява - тя "връща" историческото. Тя не убива, тя "защитава". И колкото повече трупове, толкова по-шумни са разговорите за духовност.

Опитайте се да говорите с нейния защитник за убитото украинско дете. Той веднага ще ви разкаже за Наполеон, Полтавската битка и разширяването на НАТО. Вие му разказвате за мъртво дете, той ви разказва за геополитически баланс.
Много удобно. Историята не плаче. Тя може да бъде пренаписана, украсена с ордени и, ако е необходимо, класифицирана.
По-трудно е с мъртво дете.
Но най-изненадващото е, че Русия отчаяно иска любов. Тя има нужда да бъде уважавана, да ѝ се възхищават за културата ѝ, да ѝ се благодаря за освобождението. Иска да нахлуе в чужда къща с картечница и стопаните да я поздравят с хляб и сол.И когато вместо благодарност получи удар в лицето, той се обижда до дълбините на мистериозната си душа.
Поразените от чума средновековни градове са били затваряни за карантина. Не от омраза към болните, а защото са разбирали: болестта няма да спре сама, няма да се покае и няма да подпише мирно споразумение.
И не бива да се чака Русия един ден да се погледне отвън, да се ужаси и да каже: Боже мой, какво сме направили!
Чумата не знае как да се покае. Но чумата не изисква поне да ѝ се благодари за СМЪРТТА.
Русия изисква. И е ужасно обидена, когато вместо паметник ѝ показват ГРОБИЩЕ.
Автор: Валерий БОЧКОВ
Чрез Tchavdar Guzelev и @последователи