На живота в блатото
все така си става:
все потъва златото,
а боклукът плава.
Змей Горянин
ПО-ГОЛЕМИЯТ БРАТ
Иванка и Жак Асса
Щом се спомене НАРОДОПСИХОЛОГИЯ, винаги се свързва с понятия от статистиката: представителни извадки, анкети, статистическо обработване на данни и подобни термини (които бихме могли да опишем много подробно, но „не затова иде реч“). Според нас художествената литература, написана от всепризнатите „големи“ автори, дават добра представа за характерните особености на своя народ. Може да се спори дали това става чрез техните проучвания или тяхната интуиция (тъй като според Айзък Азимов интуиция имат хората с много добри познания, защото „ако ябълката беше паднала не върху главата на Исак Нютон, щеше да предизвика само подутина, а не установяване на Закона за всеобщото привличане“.
И ако се позоваваме на фолклора и на плеадата известни автори, ще открием една съществена характерна черта на българите: ПРИСМЕХ КЪМ НЕЕСТЕСТВЕНО ГОЛЕМЕЕЩИТЕ СЕ (най-често така наречената „политическа класа“). Не случайно много разпространен е вицът, че когато си купува риба, българинът мирише опашката й, за да види останало ли е нещо за ядене, защото е сигурен, че главата вече е вмирисана. И още умотворението подредено от Змей Горянин в мотото на настоящите бележки. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Няма коментари:
Публикуване на коментар