Къде ли е изчезнал видният комунист професор Никола Балабанов, бивш ректор на ПУ, непревземаемата крепост на комунизма?

 

КРАТЪК КОМЕНТАР:

Бившият партиен секретар-и-ректор на ПУ, виден активист на БКП-БСП проф. Никола Балабанов на края на живота си изчезна! Няма го вече цели 6 месеца!!! Това не е шега работа, току-така не може да изчезне възрастен човек с тежка деменция, отдавна трябваше да са го намерили, а го няма и няма - нима един човек може да се изпари ей-така, без никаква следа? 

Каква е тази мистика, а живеем уж в напредналия 21-ви век?! А изчезналият човек с тъй ярки комунистически убеждения е учен при това, атомен физик е, той е виден деец на съветско-българската атомна физика...

Дали не е заминал за планетата, на която има истински комунизъм? А другарката-таваришч Велислава Дърева защо също не е вече там? (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Трябва ли младите хора да бъдат обучавани да водят война, нужен ли е в училищата предмет "Защита на отечеството"?

Предложението за часове по “защита на отечеството” идва от Министерство на образованието. Служебният ресорен министър е известен и като съветник на предходен комунистически президент.

А също така - за тези, които помнят - и като адвокат на Мишо Бирата (R.I.P). Макар няма как да не помнят, че “Ало Ваньо” видя бял свят след обаждане на именно онзи предходен президент.

В случая какво е важното - че доказан кадър на двама комунистически президенти въвежда (нео) комунистически предмет в училище, където тази ”защита” включва изучаване на историята на армията, нейното въоръжение, облекло, порядки. Вероятно и на обноските между стари и нови войници, примерно как се иска огънче от стар войник: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Защо има смисъл да се гласува - и защо винаги има за кого да гласуваме?

Пак се задават избори и пак се появиха мрънкала, които почнаха публично и демонстративно да се вайкат, да кършат театрално ръце и да убеждават простодушния народец, че било, видите ли, "немало за кого да гласуваме". Ето какво се чувствам длъжен да кажа по този повод (бидейки опитен, дългогодишен учител по философия, по морал и по гражданско образование и също така най-вече добронамерен гражданин, който никога не е лъгал и презира лъжците!): (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Защо ли някои хора така силно мразят истината, Цар Борис III, монархията и... историческата справедливост?

На едно място ми се наложи да реагирам на явна и при това фрапантна несправедливост по отношение на личността и делото на Цар Борис Трети, ето откъс от дискусията, в който може да видите моята позиция и позицията на опонента: 

Veni Markovski: Днес се навършват 79 години от смъртта на военнопрестъпника цар Борис III. Напомням само някои от известните исторически факти, свързани с управлението му, сред които и извършените от това управление военни престъпления: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Има ли сънародници, които да ме подкрепят в тъй самотната ми многогодишна битка с тъй арогантната "образУвателна" мафия-бюрокрация?

Питам само. Интересно ми е да знам на някой пука ли му за образованието на неговите собствени деца - или, примерно, внуци?

Защо поисках г-н Министъра на образованието и науката да закрие РУО-Пловдив?

Г-н Министър, развалете това десетилетия паразитиращо змийско гнездо - и обявете война на мафията!!!

Приятно четене и приятно слушане ви желая - и приятни размисли!

Защо очовечаването на българското образование бива оценявано от путиноидно-патреотичните зомбита като "дебългаризиране"?

Ето какво отговорих на патреотина таваришч Карлос Контрерас, който е публикувал един коментар (него пък помествам по-отдолу, щото нема опция за споделяне: 

МОЯТ КОМЕНТАР: Таваришч Карлос Контрерас говори пълни глупости. Никакво "дебългаризиране" на българското образование не тече, щото при комунизма и посткомунизма образованието ни нима е било много българизирано? Не, напротив, беше съветизирано-комунизирано-русофилизирано, сиреч, беше пленено или оковано от митологията на комунизма и русофилщината. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

До премиера Кирил Петков и министъра акад.Николай Денков: Ке се бием - или ке се предаваме, господа?

Представям на вашето внимание един твърде интересен казус, свързан с моите непресекващи многогодишни борби за промяна в образованието - с тъй арогантната консервативна сила на застоя, на печалното статукво, на провала в него, на неговия фалит. Ще се развам да проследите и информацията, която давам (и която никой друг няма смелостта и достойнството да ви даде!), и тълкуванията, разсъжденията, интерпретацията, която пак никой друг, за жалост, не смее да има, да изяви тъй открито и откровено, както правя аз, и то не от вчера; за отбелязване е, че го правя от много години.  (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ И ИЗСЛУШАЙ КОМЕНТАРА ВЪВ ВИДЕОТО)

Нима има все пак шанс да се надявам на някаква подкрепа?

Трогнат съм изключително много, че след като вчера (в предаването "Изкуството да се живее" по Пловдивската обществена телевизия) отново ми се наложи съвсем плахо (понеже вече ми е крайно неудобно!) да упомена, че отново съм се видял принуден да продължа своя безсрочен граждански протест (продължаващ вече 9 години!), свързан с моето изгонване от образователната система, днес в блога на небезразличните граждани вече има отлик или реакция; не крия, изненадан съм приятно; ето какво пишат те там: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Какво небезразличните гражданите поискаха от управляващите с оглед отпочването на промяната в образователната система?

Тази сутрин в блога на небезразличните отново открих публикация, която си заслужава да бъде споделена и тук, ето нейното тъй многозначително, но, за жалост, съвсем справедливо заглавие: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Какво искат небезразличните граждани от Парламентарната комисия по образованието и науката?

Току-що видях, че небезразличните граждани са написали ново свое възвание, този път то е адресирано до ръководството на Парламентарната комисия по образованието и науката; ето линк към него: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Чувате ли сподавените русофилски вопли: "Дарагой таваришч Путин, молим, заповядайте и в България с танковете си: за да ни освободите за трети път!!!"?!

 

С оглед да изследвам тъй жалкото и патологично нравствено състояние, в което се намират, за жалост, немалка част от наште сънародници, зовящи се "русофили", чиято глава е пълна с какви ли не глупости и боклуци (по-зле е и от отдавна неизхвърляно бошлукчийско кошче!), написах нещо и хоп, веднага капанът щракна, в него се хванаха няколко "рибки"; включително и двама... историци, и двамата страдащи от жестоко промит от продажни немислещи (червени) доценти мозък (забележете: и двамата младежи са завършили специалност "История" в червената крепост, наречена, кой знае защо, "ПУ"!) Ето какво ми казаха те в отговор на моята провокация, а после можете да прочетете как аз им отвърнах (пък прегледайте и цялата "дискусия" де, много е интересна и богата на познания!): (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Какво писмо небезразличните граждани написаха на управниците ни?

 

След няколкодневни оживени обсъждания в средите на групата на небезразличните граждани тази сутрин забелязвам, че най-сетне се е появил новият документ, който те са сътворили - и който утре най-вероятно ще бъде изпратен на адресатите си; ето линк към него, с оглед да го прочетете и, евентуално, да си кажете мнението, пък и да направите своите предложения (аз самият имам някои такива!), до утре всеки от нас има тази възможност, стига, разбира се, да е небезразличен, а не безразличен гражданин: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

А ти лично би ли участвал в граждански протестни действия срещу безобразията и беззаконията на самозабравилите се властници в образованието?

Тази сутрин забелязвам, че приятелите ми от общността на небезразличните граждани са реагирали със завидна бързина на поредната гавра на образователните бюрократи с моя скромна милост и вече са обнародвали проекта за свое поредно отворено писмо, ето, запознайте се, можете да направите и свои предложения за добавяне или изхвърляне на изречения, думи и пр.: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Дали небезразличните граждани ще успеят да инициират изгонването на нАучния шарлатанин таваришч прафесар Ива Хрыстав от Пловдивския университет?

В блога на Общността на небезразличните граждани и тази сутрин открих нещо суперинтересно и важно, ето ви линк към тази чудесна тяхна публикация и инициатива: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Дали пък не е дошло времето най-сетне да започне тъй дълго чаканата промяна в толкова епичните отношения на небезразличните граждани с институциите?

Току-що прочетох следната публикация в блога на небезразличните граждани: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Какво небезразличните граждани искат от новия пловдивски областен управител?

 

Активността на небезразличните граждани е направо потресаваща: отварям тази сутрин техния блог и отново намирам нова публикация, съдържаща тяхното поредно отворено писмо; този път то е адресирано до новия областен управител на Пловдив; ето линк към него за да можете да го прочетете без излишно търсене: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Какво небезразличните граждани предложиха на Министър-Председателя?

 

В блога на небезразличните граждани току-що открих поредния документ, който те са написали и изпратили, ето ви линк към него: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Как възприемате идеята, че facebook и youtube са голямо училище, а че бъдеще имат само образователно-възпитаващите телевизии като ПОтв?

 

На мен ми се струва, че въпреки всичко с пълно право можем да наречем социалните мрежи (facebook и youtube) едно голямо УЧИЛИЩЕ. Вярно, ние сме си го побългарили, както си му е редът, чалгизирали сме го, има много "учители"-ментета, шушумиги и мижитурки (както има такива в другите училища, и в тях е абсолютно същото: рядкост са истински добрите учители!), но социалните мрежи въпреки това са училище, при това постоянно, денонощно действащо, чийто потенциал за развитие на личността и за нейното духовно обогатяване следва да се използва колкото се може по-целенасочено, по-пълноценно, по-ефективно. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Коя е най-новата инициатива на небезразличните граждани, изпратена с отворено писмо и до новия Премиер?

 

Всяка сутрин поглеждам в блога на Общността на небезразличните граждани с оглед да науча какво прави общността, към която не просто принадлежа, но и имам важно участие във възникването, в учредяването й (поради което, не крия, я чувствам като едно от моите най-свидни чада, редом със сина ми, с книгите ми - и с философското списание ИДЕИ, примерно!); и ето, тази сутрин се оказа, че има нова публикация, която, колкото и да ми е неудобно, разглежда отново моя нерешен от години казус; ето, четете сами: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Тъкмо мен да изберат за министър на образованието - нима такава истинска промяна е възможна у нас?

Докъде стигнА авантюрата на депутат от ПП да ме предложи за министър на образованието? Разказвам тази прелюбопитна история, която още не е свършила. Ами ако случайно стане така, че моя милост е бъдещият министър на образованието? Дали тогава нема да настъпи... краят на света? :-) Дали некои властващи бюрократи тогава от уплаха нема да скочат от прозорците на своите тъй уютни кабинети - или нема такава опасност? (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ - И ЧУЙ КЛИПЧЕТО, В КОЕТО РАЗКАЗВАМ ЦЯЛАТА ТАЗИ ПРЕЛЮБОПИТНА И ОЩЕ НЕЗАВЪРШИЛА ИСТОРИЯ)