сряда, 2 септември 2020 г.

Пределно откровено и безпощадно правдиво отворено писмо до наший народний титан и пръв, вече щатен оправяч на нацията ни Бойко Борисов

 четвъртък, 20 април 2017 г.

Пределно откровено и безпощадно правдиво отворено писмо до наший народний титан и пръв, вече щатен оправяч на нацията ни Бойко Борисов



Тази сутрин сядам, няма как, да напиша дълго отлаганото писмо до... Бойко Борисов. Защо ми се налага да пиша до него ли? Ами ще разберете от самото писмо, бъдете спокойни, не съм превъртял: аз, най-напред, съм български гражданин, на който съвсем не му е безразлично това, което става в България - и като такъв имам право да кажа какво мисля на този, дето се гласи да става за трети път български премиер! Не само имам право, но съм длъжен да му кажа какво мисля по този повод; длъжен съм да му кажа ония истини, които никой не смее, не може или не иска да му каже - към това пък ме призовава моя дълг на философ, да такава е работата на философите: да казват гласно и публично онова, което никой друг няма да каже. Няма да се оправдавам повече защо се решавам на такава самонадеяна, видите ли, постъпка: да кажа няколко думи на г-н Премиеро, както по народному наричам нашия народен кумир, който обаче е изправен пред сериозната опасност да се самозабрави дотам, че да направи, както се полага, ония поразии, които до този момент още все пак не е успял да направи - и като ги направи, да отиде там, където му е мястото, именно... не в историята, а в небитието, в забравата, при ония, които твърде много са навредили на България, примерно, да отиде в компанията на своя политически ментор Тодор Живков, на когото нашият пръв оправяч, ако си спомняте този унизителен за него факт, беше... бодигард, беше пазвантин, беше телохранител! Тъй де, ще философствам в самото писмо, а сега да сядам да го пиша. Искам да му кажа много неща, пък ми се иска, предвид интелектуалното ниво на адресата, да му ги кажа все пак така, че не само да ме разбере, но и думите ми да имат благотворен ефект върху него, което е безкрайно трудна задача, да не кажа, че е мисия невъзможна. Но аз обичам предизвикателства от този род, постоянно се занимавам с подобни свръхзадачи, примерно се опитвам да обучавам на мислене и на морал една самозабравила се директорка на гимназия. Та значи с писмото си ще опитам да консултирам, и то съвсем безплатно, нашия бывший и будущий премиер, ще му направя този сеанс по философско консултиране съвсем безкористно, единствено от грижа за България и за наште деца и внуци, тъй да се рече. Толкова, спирам въведението, почвам истински трудната част, писането на писмо до нашия народен титан: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Няма коментари:

Публикуване на коментар