Кой е начинът пробългарско-проевропейската демократична общност да спечели президентските избори наесен?

 

Кой е начинът пробългарско-проевропейската демократична общност да спечели президентските избори наесен?

С оглед да разбера какви са реакциите на хората (преди всичко от нашата демократична общност) аз преди време заявих публично, че издигам кандидатурата си за президент на Република България. Много интересни са тия реакции, някой ден ще ги опиша. Изследването ми си заслужаваше рисковете. Но сега искам да кажа нещо друго, по-важно според мен.

След няколко месеца предстоят президентски избори. Трябва ние, обичащите свободата и достойнството на България български граждани да направим нужното следващият български президент да бъде качествена личност, да бъде личност от висока проба, т.е. да не е проруска марионетка. Каквато опасност, уви, съществува, предвид пробива на проруските сили, които ни натресоха Румен Радев и за премиер, след като 9 години най-активно само вредеше на българския държавен и народен интерес, обслужвайки руския имперски интерес.

Има опасност пробългарско-проевропейските сили да не издигнат обща и то качествена кандидатура, което да доведе до това държавен глава на България да стане някоя проруска марионетка, която да ни позори редом с Радев. (Прочее, изберем ли неруски президент, тогава и стола на Радев ще се разклати и, дай Боже, докъм Нова година и на него можем "да свием сърмите", т.е. с чемадана да го изпратим за Масква!) Затова трябва да направим всичко възможно (политиката е тъкмо ИЗКУСТВО НА ВЪЗМОЖНОТО!) пробългарско-проевропейските демократични сили да издигнат обща кандидатура, която да спечели убедително изборите наесен. Подчертавам изрично: нужна е обща кандидатура и на ПП-ДБ, и на ГЕРБ-СДС, и на ДПС, и на "Синя България", и на всички други партии, които се самоопределят като пробългарско-проевропейски!

Ако това не стане, тогава ще загубим изборите. А това са специални избори: президентът, държавният глава е обединяваща фигура, която следва да въплъщава единството на народа, който иначе, разбира се, в условията на демокрация, е разделен на части, т.е. на партии. Партиите в изборите за президент трябва да надмогнат партийната си самовлюбеност в името на нещо, които стои над всички нас, то е БЪЛГАРИЯ!

Как да изнамерим и да изберем такъв подходящ кандидат за президент ли? Има начини, не е толкова трудно. Иска се обаче подобаващото за това съзнание, нужна е също така и идея как конкретно да изпълним, да постигнем желаното - и дълбоко потребното, необходимото. Два са основните варианти:

1.) Предварителни избори.

Партиите предлагат своите кандидати, всяка партия своя кандидат. Провеждаме избори и оня, който спечели тия избори, е нашият общ кандидат. Тук възниква обаче един доста неприятен въпрос: а как партиите избират своя кандидат? Който е приятен на лидера на тази партия ли? Или и в редиците на самите партии ли ще се проведат вътрешно-партийни предварителни избори? Има и още един, още по-неприятен въпрос: а къде е доказано, че на междупартийните предварителни избори ще спечели кандидат, който наистина е най-добрият, който наистина има нужните качества та да може да привлече и граждани, които не са партийно-обременени, т.е. не са симпатизанти на партиите с такава ориентация? Ами ако изберем кандидат, който няма шансове да бъде избран щото не умее да привлича избиратели извън рамките на проевропейско-пробългарската демократична общност?

2. Провеждането на общонационален публичен конкурс за определянето на оня кандидат, който наистина има най-големи шансове да спечели президентските избори.

Общността на небезразличните граждани, в която членувам, преди време предложи тази технология на лидерите на всички партии, които се афишират като пробългарско-проевропейски. Нито един от лидерите на тия партии не реагира никак. Мълчанието е гробищно. Което показва нещо. Сега няма да тълкувам какво. Аз обаче тълкувам това мълчание като признание, че сме прави. Но ги е срам и страх да го заявят публично. Този лидерски егоизъм е крайно опасен за България. "Много пъти сме се парили, а не знаем да духаме...", думи на дякон Игнатий, Апостол на българската свобода.

Спирам дотук. Как да се проведе този напълно публичен конкурс, в който жури да бъдем ние, гражданите (ще решаваме кой от кандидатите отпада като по-слабо представил се на публичните дебати между всички кандидати, ще се проведат толкова турове, колкото са необходими!), може да го обсъдим тук. А след това да опитаме да наложим тази спасителна идея на лидерите на партиите. (Аз, разбира се, ще участвам в конкурса, в него може да участва всеки, които смята, че не само може да изпълнява тази длъжност, но и че може да обедини толкова избиратели, че да спечели изборите било още на първия тур, било на балотажа!)

Приятни размисли ви желая!

Хубав ден!