Има ли начин да се спасим от опасността да сме първата нация в света, загинала от простотия?
Кой е верният начин да определим пробългарско-проевропейски демократичен кандидат за президент, който ще спечели изборите?
Тези два въпроса са дълбоко свързани. Ето защо:
Един човек ме попита (в мой постинг около евентуална кандидатура на Манол Глишев за... президент!) КОЙ Е СЕРИОЗНИЯТ ДЕМОКРАТИЧЕН КАНДИДАТ. Аз съм писал по този въпрос, именно за начина, по който да го определим, ето тук отново пояснявам:
Предложих технология за определянето му: конкурс. В който да може да участва всеки, който смята:
1.) че може да изпълнява длъжността президент на републиката, т.е. че има нужните за това качества и
2.) че с качествата си би успял да привлече толкова избиратели, че да спечели изборите.
(Партиите също могат да предложат свои кандидати, но те да отговарят на тия две условия. Най-верният начин е кандидатите сами да издигат кандидатурите си, а не да се правят тъпи и лъжливи "инициативни комитети"!)
По-нататък правим следното:
Да речем, че се явят, примерно, 12 кандидата. Разделяме ги на три групи по 4-ма. И във всяка група се провеждат няколко тура напълно публични дискусии с водещ, с арбитър. (Средства за комуникация дават възможност за това!) Жури сме всички ние, избирателите. Гласуваме за това кой как се е представил. Примерно на този, който се е представил най-добре, т.е. е спомогнал най-много за решаване на проблемите, даваме 10 точки. Който се е представил най-слабо - 0 точки. Ако за някой от кандидатите се окаже, че има нечестно гласуване (печели най-много точки по нечестен начин, като си органидира "масова подкрепа", но иначе издиша!), той отпада автоматично.
Победителите от всяка група отново проиграват състезанието чрез дискутиране, който спечели най-много точки, но по честен начин, е кандидатът за президент.
Може също да се помисли да има и още едно жури, от авторитетни личности, доказали се като справедливи и достойни хора. (Може да са и философи, т.е. това да е нещо като "Съвет на мъдреците"!)
Целта е да намерим наистина най-добрия кандидат, който има най-голям шанс, благодарение на качествата си, да спечели изборите. На мен ми се вижда, че конкурсът е най-добрия начин за това.
Щото ако оставим на лидерите на партиите да определят своите кандидати, ще стане така, че ще загубим изборите. Време е в държавата ни конкурсът да стане основният начин за определяне на кандидатите за АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ. (ПП-ДБ предложиха това в Парламента, ето, сега е моментът да го изпълнят при избора на кандидат за президент!)
Този е верният, справедливият начин. Щото у нас, за жалост, даже и сред демократичната общност, масовият човек страда от болестта "звездомания". Ето, примерно, Гюров, понеже за два месеца беше служебен премиер, понеже стана известен, понеже го показваха всеки ден по телевизията, мигновено стана "НАЙ-ДОСТОЙНИЯТ". Даже Иван Костов се изложи като каза, че просто "немало друг заслужаващ", моля ви се. Или пък варненския кмет, заради това, че го арестуваха мутрите, той наистина се държа достойно, но това не значи, че трябва да го наградим с длъжността президент.
У нас изобщо не се разбира огромният смисъл на длъжността "държавен глава". Требвало кандидатът да е "много учен", примерно, да е професор или поне доцент. Това, разбира се, са глупости. (Даниел Вълчев се напъва да подкупи Радев да го издигне, дава интервюта, нали беше министър, провален, разбира се, но е известен!)
Тъпотия до шия е у нас. Не почнем ли да се справяме с нея, загиваме. Най-сериозно ви го казвам. Ще бъдем първата нация, пропиляла всичките си шансове и загинала от простотия. Жалко, много жалко!
По същата (и по сродни) теми виж и:
Няма коментари:
Публикуване на коментар